fbpx

Ерол се завръща на сцена с почти цялата „Уикеда“

Written by on 02/12/2018

Ерол се завръща на сцена с почти цялата „Уикеда“

На сцената размахваше дебелите струни на баса си в лудия ритъм на песните на „Уикеда“ и нахакано накара цяла България да слуша ска, без дори да знае, а в частния си живот стеснително върти ръце около чаша чай и говори тихо под забележителния си нос в опит да обясни що е то музиката да ти дава смисъл на съществуването. В Ерол Ибрахимов живеят двама души – един на сцената и друг – забързан по прашните софийски улици, където е роден, с преметната през рамо чанта, изтъркано кожено яке и шапка, която да пази голата му глава, пише „Монитор“.

„ Неуверен човек съм и напоследък си го признавам. Много по-лесно е да се скриеш сред групата“, успява да признае днес, половин година след като написа във Фейсбук: „За голямо съжаление, от днес „Уикеда“ прекратява активната си дейност. Причината е проста, просто нямаме какво повече да кажем, та решихме, че е по-честно и към вас, и към нас просто да замълчим.“

Всъщност има какво да каже. Ерол винаги е имал позиция, не само музикална, и винаги я е изразявал ясно, не само в песните си. Мълчанието му в последно време също беше красноречиво. Зад него стои доста голяма обида заедно с осъзнаване на загърбван дълги години проблем в групата и една непослушна ретина. „Като всеки здрав човек и аз не си обръщах внимание. Правил съм турнета по 2 седмици с по 40 градуса температура. В продължение на година-две усещах, че имам проблем със зрението. Нещо ми чернееше, но все си мислех, че ще отмине. През това време отлепената ми ретина се е отлепвала все повече“, признава фронтменът, изпял оригинала на веселата рекламна мелодийка „А ние с баба пием кафе“. Днес вече е минал през няколко операции, предстои му още от борбата за зрението, така необходимо, за да твори, но приема всичко като „знак да намаля темпото“. Видимо успокоен половин година след земетръса в една от последните “жълти“ групи у нас той отново отправя поглед към сцената, на която ще се качи на 7 декември за общ концерт с Кольо Гилъна, Сърмата Хари и Светльо Витков. „Култов Коледен концерт“ в „Микстейп 5“ ще го събере отново с „Уикеда“, без един. „С китарата имаме проблем. Там беше едно момче, с което бяхме приятели, но се оказа, че съм хранил змия в пазвата си“, разказва трудно за Росен Григоров Ерол. „Сега, когато се случи това предателство, осъзнавам, че една от причините да не върви групата, е била отношенията между нас двамата. Не казвам кой е виновен, но изгубихме спойката. С него сме от създаването на „Уикеда“, но прекратихме отношения завинаги. Не сме се карали. Просто започнахме да изглеждаме стари – да вземем парите и да си почиваме“, с тих ужас в погледа признава Ибрахимов. „Цялото това нещо е като тежък развод, в който делим бойлера“, опитва да обясни ситуацията, без да обиди никого ужасно тактичният музикант. Всъщност драмата е за авторските права. Въпреки че повечето песни в повече от 20-годишната история на култовата банда са дело на Ерол, както като музика, така и като текст, той от самото начало записва парчетата с кредит на цялата група. Реално участието на останалите е в аранжиментите, но на хартията пише друго. И днес този кредит на доверие и благодарност, който басистът е раздал, му се връща с желание за целия кяр от правата върху емблематични парчета. „Просто аз винаги съм гледал малко нагоре, никога не съм се заглеждал в земята – колко и как ги броим парите. Винаги съм мислил за песни, за напред, за нов албум, за такива неща. Но аз съм такъв човек, не мога да съм дребен тарикат“, излива горчилката си Ерол.

И докато днес „Уикеда“ е еталон, съвсем не е било така в началото. Няколко месеца след като записват първия си албум, не знаят какво да правят с него – нямат лейбъл, няма къде да го продават. Пускат го на колеги на някогашните музикантски явки – „Билкова“ и „Баба Яга“, а зад гърбовете си чуват само смях – какъв е този Боби, дето пие кафе, какъв е този български език, на който пеят и защо им е брас секция. Тогава на мода беше алтърнатив, и то на английски по стандарта на Nirvana. „За да ни се случат нещата, трябваше много ентусиазъм, който идваше предимно от мен, защото винаги е имало пресметливост в другите“, спомня си Ерол. С две думи – става дума за едни пари – най-честият повод за разпадане на групите, и за един живец, който липсва и избледнява в годините.

„Уикеда“ се разпадна още 2009-а по същата причина. Тогава спряхме да излизаме извън България“, откровен до болка е Ерол, за когото това е поредната раздяла с групата, на която е отдал живота си. Преди тази година бандата е на ръба да се реализира наистина в чужбина. Свирят по фестивали и в големи клубове. „Има хора, който ни познават в Германия, Холандия, Франция. Като ме видят на улицата и ми казват, че имат всичките ни албуми. Тоест не беше невъзможно да успеем, но не се случи отново заради това, заради, което се разпаднахме – „за какво да ходим някъде на ма*ната си за някакви пари, които можем да изкараме и от тук“, отговаря музикантът, когато го попитахме дали е искал да избяга.

Успяват обаче да закрепят нещата до преди 2-3 години, когато фронтменът отново си грабна шапката и напусна. Този път обаче е по-сериозно, той не напусна, той РАЗпусна групата. „Винаги обвинявам първо себе си. Тежък характер съм явно, аз мълча, те ме обвиняват. Но не се научих да обсъждам колко е вкусна шкембе чорба например, защото не ме вълнува. Пък не мога да говоря с тях за Камю, защото не са го чели. Не че искам да говоря с професори, а просто на един език“, обяснява Ерол.

С лека усмивка над вече изстиналия чай, леко боязливо обаче разкри, че са си проговорили за риюниън около зачестилите сбирки за репетиции за концерта на 7 декември. „Разбрах кой е разваленият зъб и сега е изваден, но чакам да спадне оттокът“, витиевато дава надежда на феновете той и признава, че го е страх да не се подведе отново по краткотрайния ентусиазъм на колегите си. Но е категоричен, че няма да затвори нотните листове.

„Моят приоритет в живота остана музиката. Тя ме изразява. На мен сцената е другото ми аз. За мен музиката е въпрос на оцеляване, не на пари или его. Ако не правя музика, ще се побъркам“, с жар обяснява Ерол, който не спира да твори. Сега е насочил усилията си в собствения си проект „Генерал Йогурт“, в който влива творческа сила от години, но като че ли винаги е бил втора цигулка – все „Уикеда“ е вървяла напред. Има достатъчно много собствени песни, макар и не напълно завършени, има времето и силите, сега остава да събере музиканти, с които да го свири на живо, и най-важното – смелост. „Затова толкова дълго време го правя този проект, защото никога не съм доволен от това, което чувам, не съм достатъчно уверен да кажа: „Хубаво е!“ Като си в група, все някой те спира, когато искаш да преработиш една песен пак и пак“, осъзнава музикантът, който сега се учи да е просто Ерол, а не Ерол от „Уикеда“. За безкрайната му колебливост има и забавен светъл пример. Знаете ли, че може би най-известното парче „С Боби пием кафе“ Ерол го е написал 1994 г., а реално излиза 4 години и десетки аранжименти по-късно, защото на автора все му се е искало да го направи по-добро и по-добро. „Песента, въпреки че Боби ми е приятел от детските години, всъщност е разказ за нашето изгубено поколение. Ние сме родени 69-та. 89-та бяхме точно на 20, излезли от казармата. Там ни казваха, че светът е справедлив и всички сме равни. Като излязохме, се оказа, че „това, дето ви го разправяме, не е баш така“. Даже не знам дали е песента моя авторска, защото съм събирал лафове, мисли и виждания за живота от различни хора – от Боби, от приятели“, спомня си Ерол.

В джоба си Ибрахимов крие и една изненада.

Неочаквана колаборация с рапъра 100 Кила

Разбира се, и по нея работят от 1-2 години. Започват още с „Уикеда“ и дори имат демо, но бандата е разтурена. „Абе „Уикеда“? Ти си „Уикеда“ му казва Явор след лошата вест за бандата и продължават да работят само двамата. Парчето е почти готово, а Ерол признава, че има сериозни залитания по хип-хопа. „В музиката ми дори има влияния от Cypress Hill, House of Pain и Pubic Enemy“, казва той и си спомня как е ходил да слуша Килата още когато е пускал като диджей в „Арендби клуба“ на Мишо Шамара във Варна. Намира много общо между рапа и собствената си музика: „И при тях текстовете са дълги по три карирани листа като при мен“. Не очаквайте обаче да чуете парчето на 7-и в „Микстейп 5“. По-скоро се насладете на най-доброто от „Уикеда“ и си подарете една наистина щура вечер с нахакания Ерол, свалил свяна от лицето си, преди да се повдигне на сцената.


BG MUSIC RADIO Очаквайте скоро

Current track

Title

Artist