Димо от P.I.F.: Влизаме в студио за нов албум другата година
Written by admin on 01/12/2018
Димо от P.I.F.: Влизаме в студио за нов албум другата година
Две сцени, две настроения, двоен диск – всичко ще е по две на предстоящия голям концерт на група P.I.F. в столичния клуб „Сити Стейдж“ на 7 декември. Тези излизания на столична сцена всяка година по същото време се превърнаха в традиция за бандата и дългоочаквано събитие за феновете. Какво са подготвили музикантите, какви са промените в състава им и какво им предстои попита „Монитор“ фронтмена Димо.
– Здравей, Димо. Този път ще изненадате феновете с две сцени. Как ще се случи това?
– Самият клуб разполага с две сцени. На голямата сцена ще свирим т. нар. „облачни“ парчета, които ще са с мултимедия, бекинг тракове, компютри, специално осветление. Другата – „слънчевата“,предразполага към по-свободно звучене. Там ще има втори комплект барабани, по още една китара и усилвател. Ще е точно каквото е било при The Beatles – китарата, включена директно в усилвателя, барабаните, микрофона и пеем „слънчевите“ песни – „Колело“, „Приятел“, „Юли“, „Вали“. Ще разделим концерта на 5 части. Ще се качим 3 пъти на „облачната“ и 2 пъти на „слънчевата“ сцена и дори ще се преобличаме. Феновете обаче няма да има нужда да се местят, защото от едно място се виждат и двете сцени.
– Ще представите и новия си сборен албум, а за кога остана идеята за нов?
– Разделихме песните си на „слънчеви“ и „облачни“ в два отделни диска. В началото им викахме „весели“ и „тъжни“, но нито веселите са много весели, нито тъжните – много тъжни, така че потърсих друго разделение. Сякаш в целия ни творчески живот имаме две различни състояния, през които сме минавали. Пък и крайно време беше да се издаде нещо, което да съдържа в себе си старите парчета, които хората търсят и ги няма никъде, понеже нямаме преиздаване на първите албуми. А за нов албум вече има над 20 парчета нахвърляни като дема, които тепърва ще работим и решаваме кои да влязат. Мислим да влезем в студио след нова година, защото след концерта на 7-ми имаме традиционното коледно-новогодишно турне – на 25-ти сме във Велико Търново, 26 – Плевен, 27 – Варна, 28 – Бургас, 29 – Пловдив, 30 – в столичния клуб „Строежа“ правим трибют на Depeche Mode, и на Нова година, на 31-ви, сме в „Терминал 1“.
– На 7-ми освен на две сцени ще свирите и с двама басисти. Юрий Божинов ще го изпращате, а Христо Михалков ще го посрещате в групата. Как така културно и пред публика ще станат нещата?
– Всъщност в това има промяна. Този, който го изпращаме го изпратихме малко по-рано. На концерта ще има само един басист – новия, който ще свири и на двете сцени. Не съществуват явно чудеса.
– Как намерихте Христо?
– Той е изключително приятно интелигентен човек, който носи в себе си изкуството, твореца. Има музиканти, които дали са такива или зидаромазачи за тях няма значение. Той не е от тях. Свири с много мисъл. Срещнах го преди година в Ловеч. Той беше тогава с Ангел Ковачев. Има една смешка, която наскоро открихме. С Иван (б.а. Велков – китарист и основател на P.I.F.) направихме първия си концерт пред голяма публика през 1991 г. във фестивалния комплекс във Варна. Концертът беше разпродаден, имаше 1000 души публика, а ние подгрявахме популярна варненска банда. Бяхме се спукали от притеснение, мен ме болеше стомаха от нерви. Това е било 1991 г., … а новият ни басист е роден 1992 г. Христо е свикнал с музиката ни, той се е учил на нея, което ни помага страшно много сега.
– Как с годините ти се промени смисъла?
– Смисълът си остава същият, но се покачват отговорностите, че това, което правиш е значимо и хората имат нужда от него, а ти трябва много да внимаваш какво правиш и как го подаваш, за да не си манипулативен, да не си егоцентричен. Най-важното е да си истински.
– Как би се описал с едно изречение в което има думата „китара“?
– Обикновен човек с китара в ръка, който се реди на опашки.
– Ще представите и новия си сборен албум, а за кога остана идеята за нов?
– Разделихме песните си на „слънчеви“ и „облачни“ в два отделни диска. В началото им викахме „весели“ и „тъжни“, но нито веселите са много весели, нито тъжните – много тъжни, така че потърсих друго разделение. Сякаш в целия ни творчески живот имаме две различни състояния, през които сме минавали. Пък и крайно време беше да се издаде нещо, което да съдържа в себе си старите парчета, които хората търсят и ги няма никъде, понеже нямаме преиздаване на първите албуми. А за нов албум вече има над 20 парчета нахвърляни като дема, които тепърва ще работим и решаваме кои да влязат. Мислим да влезем в студио след нова година, защото след концерта на 7-ми имаме традиционното коледно-новогодишно турне – на 25-ти сме във Велико Търново, 26 – Плевен, 27 – Варна, 28 – Бургас, 29 – Пловдив, 30 – в столичния клуб „Строежа“ правим трибют на Depeche Mode, и на Нова година, на 31-ви, сме в „Терминал 1“.
– На 7-ми освен на две сцени ще свирите и с двама басисти. Юрий Божинов ще го изпращате, а Христо Михалков ще го посрещате в групата. Как така културно и пред публика ще станат нещата?
– Всъщност в това има промяна. Този, който го изпращаме го изпратихме малко по-рано. На концерта ще има само един басист – новия, който ще свири и на двете сцени. Не съществуват явно чудеса.
– Как намерихте Христо?
– Той е изключително приятно интелигентен човек, който носи в себе си изкуството, твореца. Има музиканти, които дали са такива или зидаромазачи за тях няма значение. Той не е от тях. Свири с много мисъл. Срещнах го преди година в Ловеч. Той беше тогава с Ангел Ковачев. Има една смешка, която наскоро открихме. С Иван (б.а. Велков – китарист и основател на P.I.F.) направихме първия си концерт пред голяма публика през 1991 г. във фестивалния комплекс във Варна. Концертът беше разпродаден, имаше 1000 души публика, а ние подгрявахме популярна варненска банда. Бяхме се спукали от притеснение, мен ме болеше стомаха от нерви. Това е било 1991 г., … а новият ни басист е роден 1992 г. Христо е свикнал с музиката ни, той се е учил на нея, което ни помага страшно много сега.
– Как с годините ти се промени смисъла?
– Смисълът си остава същият, но се покачват отговорностите, че това, което правиш е значимо и хората имат нужда от него, а ти трябва много да внимаваш какво правиш и как го подаваш, за да не си манипулативен, да не си егоцентричен. Най-важното е да си истински.
– Как би се описал с едно изречение в което има думата „китара“?
– Обикновен човек с китара в ръка, който се реди на опашки.
Reader's opinions
Continue reading
