Любо Киров – джедаят, който владее Силата за „Ново сърце“
Written by Надежда Попова on 15/07/2024
Любо Киров – джедаят, който владее Силата за „Ново сърце“
Новият албум на Любо Киров „Ново сърце“ отвява предшественика си „Целуни ме“ като данък-среден бизнес по софистициран звук и емоционална стойност. Аналогията може да ви се струва противоречива. Но това е първият албум след сборния „Знам“, в който се усеща оголен по човешки, а не по продуцентски нерв. Пуслиращи с истината си послания и … втвърдяване на звука.
Звук, към който Любо принадлежи на клетъчно ниво
Все пак това е човек, който медитира с еднаква лекота на фона на Майкъл Болтън и Sepultura. Но повече за „Ново сърце“ след малко.
В историята ми на меломан и дете на аналоговата ера има няколко артиста, с които съм се качвала на ментален ескалатор и са регулирали лесно времето вътре в мен. С течение на годините сред тях изненадващо се намести и едно българско име – Любо Киров. Познавах го от времената му по клубовете с Mr. White. Още си спомням карираните панталони ала Майкъл Хътчинс, с които го видях на перона на жп гарата в родния ни Плевен. Беше зверска жега след дълга шумна нощ. Тогава странни персони с къс врат и още по-къс речников запас
му искаха на бис „Пампарей“ (разбирайте – Purple Rain на Принс)
Периодът му в „Те“ съвпадна с рестарта на живота ми в София от пълна нула. Спях нелегално в Студентски град и се изхранвах, хамалувайки в козметичния сектор на един от малкото (тогава) хипермаркети. Но веднъж на две седмици успявах да се „наградя“ за стоицизма с лайв в „Мистър Пънч“. А там, под росата на солидни количества Jack Daniels, разцъфна и цялата джазирана, фънки груув идея за група без китарист. Любо бе начело на тази малка радиофонична пазарна революция.
Започнахме да говорим откровено и да се сближаваме в периода ми като журналист и пиар. Това е близо 10-годишен скок напред във времето от предишната история. Ако сте изчели до тук- благодаря! Значи се досещате, че
присъствието на Любо в личния ми свят и в дискографията на mind changer артисти като U2, Depeche Mode и Dream Theatre
е дълъг процес на опознаване и оценяване. Извън очевидното (след албуми като „Знам“ и „Както преди“) знаех, че е интуититвен. С красив ум и брутално чувство за хумор. Както в повечето съдбовни срещи и тази не разбираш кога се е случила и започва да извършва една невидима работа по душата ти. Не сме си супер близки в смисъла на „Идвам да те видя, дано басейна ти работи“. Но имаме силна духовна връзка. От онзи тип, в който разбираш човека само с поглед и половин дума. Това постави Любо на специално място, в което няма аплодисменти, светкавици и шампанско на червен килим. Виждахме се прекрасно като хора. И кликнахме. Без излишни лирични отклонения и въпроси.

„Още от теб“ е единствената българска песен, която ме връща на център всеки път по време на емоциална турбуленция. Да преживееш такъв катарзис в няма и 3 минути е изключително… Завръщаш се към живота си с „Ново сърце“.
Ето и любимите ми тракове в албума.
„Последното решение“
Дами и господа, на вашето внимание – Ангел Ван Хален! Дюлгеров избухва с доста по-интензивни, сурови китарни сола, а поезията и гласът на Любо влизат като у дома си в целия микс от прогресив рок и синт поп. Адмирации за текста, който, както и в предишни тракове на Любо, поставя любовта като природна сила, която не може да бъде опитомена. Но ако се върнеш при нея с цялата си истина и категоричност на избора, обикновено печелиш джакпота.
„Ново сърце“
Тук силата е в посланието, не в музикалната опаковка, въпреки че и тя е бижу. Радиофонично, на ръба на стадионен химн. Нямам търпение да я чуя в по-голям мащаб на живо с банда. Но накратко: човек се държи за себе си и за Бог. Да имаш ново сърце е избор, както е избор да си щастлив всеки ден. И да не регистрираш гнева си във всякакви форми на комуникация. „Ново сърце ще ми трябва за ден поне“, пее Любо, но по-важно тук е всеки от нас „да се обича като дете“. Добрата спойка между тези две версии – на детето и на възрастния, ни помагат да заобикаляме повечето мини по пътя и да сме благодарни за всичко, което имаме. Тук и сега.
„Всичко е наред“
Любо обича разговорите с Бог и този е един от най-силните му в музикална форма. Където и да си в нивата на хранителната верига, каквито и битки да си водил и колкото и рани да си преброил на финала, изключително важно е да си честен със себе си и света. Да дишаш. И да помниш, че всичко е наред. Защото силата на характера не се разкрива, калява и опитомява в безоблачни дни. Трябват ти буря и дупки по пътя за адреналин, за урок, за да те държат нащрек. За да се чувстваш жив и да мобилизират най-добрите ти качества.
„Пак с теб“
Най-приятната изненада в „Ново сърце“ – дует с жена, която не е част от мейнстрийм сцената в момента, а кротко работи като актриса. Жени Александрова, която от години е по-известна като сродна душа и съпруга на Иван Лечев, внася мъдър, топъл, чувствен вайб в тази музикална история за принадлежност между двама души.
В „Ново сърце“ ви очакват още два фичъринга – „Вселена“ с Михаела Маринова, и блага хаус версия на шлагера на всяка погребална агенция в страната: „Има ли цветя“ с рапъра Moreno.
Разбира се, там е и вече обичаната „Восъчен герой“, в който
Любо избухва на принципа „Foo Fighters среща Toto“
Като патриотичен бонус – изпълнение на „Облаче ле бяло“ и акустична версия на „Ново сърце“. Албум, който си заслужава стриймовете до скъсване, но още повече – да бъде притежаван на плоча, като сувенир с колекционерска стойност.