ПРОФОН представя: Моите 5 за последните 20 с Дичо Христов

ПРОФОН представя: Моите 5 за последните 20 с Дичо Христов

Тази седмица в съвместната рубрика на „Монитор“ и ПРОФОН – „Моите 5 за последните 20“, гостува певецът и музикант Дичо Христов. Ето неговия избор:

1.Highway to Hell – AC/DC

Като малък слушах AC/DC по милион пъти, а Бон Скот ми беше любимия певец. И на едно краче подскачах, и на две, и на глава, луд бях по тях! После дойде Брайън Джонсън, който беше много по-труден за имитиране, но също толкова вдъхновяващ за слушане.

2. Welcome to the Jungle – Guns N’ Roses
И тази песен, и Paradise City, са ми много на сърце. Тогава, покрай стойката на Слаш и целия му магнетизъм на шоумен, започнах да се занимавам по-сериозно с китарата, макар че си свирех още от първи клас.

3. Rooster – Alice in Chains
Гръндж вълната ни помете с безкомпромисни банди, смазващо яки, като Alice in Chains. Обичам и Nirvana, но всичко издадено от Alice in Chains, особено албума Jam, за мен е с култов статус.

4. Bong Hit – Cypress Hill

Тежкият хип-хоп, онзи, дето звучи все едно удряш с юмрук по масата и я чупиш на две, ми е голяма слабост. Със Сашко (б.а. Обретенов, басистът на D2) през 2001-ва слушахме денонощно албумa Till Death Do Us Part. В него няма слабо парче. От същия период обичам много Д-р Дре и Нейт Дог. После се появиха простотии като Лил Уейн, които си бяха на ръба на чалгата, и приключих с хип-хопа като фен.

5. Through Glass – Stone Sour

Бях на последния им концерт в София и се размазах от кеф! Много е готина тръпката да видиш няколко хиляди души, сред които и доста мацки, да куфеят и да пеят песните една след друга!