Славин: Чувствам се най-добре на сцената

Славин: Чувствам се най-добре на сцената

Славин Славчев, който заедно с групата си Julian’s Laughter участва във Втория BG MUSIC FESTIVAL в категория РОК, се чувства най-добре на сцената. А и това е мястото, за което най-много мечтае. Това твърди роденият в Провадия певец в интервю за в. „Шоу“.

Той споделя, че преди години активно се е занимавал доста с екстремни спортове. „Ако можем да наречем паркур такъв спорт“, смята изпълнителят на Smile – парчето, с което участва в BG MUSIC FESTIVAL с групата си на 8 юни в Летния театър в гр. Сандански.

Сега вече Славин не практикува този спорт. „Вместо това със съквартиранта ми играем веднъж-два пъти седмично тенис на маса. Не съм типичният екстремен тип, който ще се качи на парапланер и ще скочи от Витоша. Даже по-скоро ме е страх“, издава още той.

Победителят в Х Фактор признава също, че изпитва „гъдел“, когато става дума за актьорство, и съвсем не е далеч от мисълта да се изяви в някой филм. „На кого не би му било интересно да се пробва в киното?“,  риторично пита той.

И си спомня, че като дете е играел много компютърни игри и е изгледал доста филми, като любимите му били „Мафия“ и старите мафиотски истории от 30-те чак до 70-те години. Спецално се интересувал от сицилианската мафия. Причината за това била голямата динамика на кинолентите, стрелянето с оръжия, бързите коли, ограбване на банки – все неща, които будят интерес в едно дете", спомня си изпълнителят.

Той разказва и за страха, който е изпитал, докато се возел във влакче на ужасите: „Ужасът дойде оттам, че се качихме на най-бързо ускоряващото влакче в света, което за около 2 секунди вдига от 0 до 100 км./ч. И като вдигне тази скорост, прави някаква зверска осморка, в която силата на ускорението е толкова висока, че ти просто си убеден, че ще изхвърчиш на 300 метра от влакчето, влизайки в завоя. Естествено, коланите те държат, но всичко се случва за около 20-30 секунди максимум, в които ти се мъчиш да оцелееш. Просто човешките сетива не са готови за такова ускорение. Може би само на космонавтите не би им направило такова впечатление, защото са тренирани. Има хора, които искрено се радват на това влакче на ужасите, но предполагам, че те са се пускали и друг път. Първият път хич не е весело. Накрая, като слязох, бях пребледнял и около 5 минути не можех да говоря. Жесток стрес и паника. И все пак не съжалявам за това преживяване.“