fbpx

Стенли: Революциите се правят от лудите глави, но докато си млад

Written by on 31/10/2019

Стенли: Революциите се правят от лудите глави, но докато си млад

 

След 17-годишна пауза един от най-харизматичните български изпълнители – Станислав Сланев-Стенли се завръща на музикалната сцена с най-новия си албум „Чужди тела“.

Той излиза на 1 ноември (петък) от Вирджиния Рекърдс на физически носител (CD) и в дигитална версия с медийната подкрепа на БГ радио. Албумът е първият студиен проект на музиканта от 17 години насам, след отличения с редица награди „Обсебен“ (2002). „Чужди тела“ е записван в продължение на година, а песните в албума са реализирани в три различни държави – в студиа в София, Манчестър (Великобритания) и Дъблин (Ирландия). Албумът включва 10 нови песни, а Стенли събира звезден отбор от приятели – съмишленици за създаването на проекта. 

Стенли и групата му ще представят албума „Чужди тела“ на 1 ноември на живо в столичния клуб Music Jam. Билети можете да намерите в системата на Eventim.

Освен песните от новия албум по време на концерта в Music Jam, Стенли ще изпълни и някои от най-емблематичните си хитове, сред които „Обсебен“, „Пътят към храма“, „Стар парфюм“, „Поля от слънчогледи“ и други. Стенли ще излезе на сцената на Music Jam клуб в компанията на Димитър Ковачев – Фънки (бас китара), Станислав Вълчев – (китари) и Николай Николаев (барабани).

По време на концерта-промоция ще се състои и видеопремиерата на сингъла „Чужди тела“, в който с вокали се включва и един много специален гост за певеца – 17-годишната му дъщеря Никол.

Стенли за истинския, но трънлив път до храма, за музикалните революции и защо с „Чужди тела“ тръгва „На бой!“:

Снимка: Цветан Игнатовски/Вирджиния Рекърдс

– Навършват се 30 години от началото на нашия Преход. Кога беше по-лесно да бъдеш „такъв, какъвто си“ – преди или след 89-а?
– Ако говорим за концертен живот, преди 89-а беше много по-добре. Защо? Защото тогава имаше т.нар. Концертна дирекция и те ни осигуряваха всичко. Автобус, хотели, залите, апаратурата и заплащането, което не беше добро, но сега с всичко това се занимаваме сами. Правехме около 70 концерта задължително годишно, за да получим 135 лв. заплата. Но като ги извъртявахме тези задължителни концерти за няколко месеца, останалото време работехме за нас, макар и отново под тяхната шапка. Ползвахме техните организатори във всеки град и това беше една много стройна организация. Беше хубаво. Четири-пет групи, които пътувахме непрекъснато, и всеки си работеше в своя стил – „Щурците“, „Тангра“, „Сигнал“, „Фактор“.

– Култовата „Тангра 2“ постига огромен успех в средата на 80-те. Имали сте имали огромни проблеми с властта по онова време.
– Имахме, разбира се. Но затова толкова е говорено вече, че ми е безинтересно. В периода от 1984-86 това се усещаше най-силно, защото все пак бяхме някакви новатори като стил на музика и външният ни вид беше много различен. Шарени коси, обеци, дългите палта… На фона на всичко останало, това правеше много силно впечатление.

Бяхме първи, прокарахме една нова вълна в България и си носихме кръста.

– Изглежда нелогично, но българският рок като че ли даде най-доброто от себе си преди падането на Желязната завеса. Как си обяснявате това?
– Абсолютно е така. Това бяха най-силните години за българския рок. Естествено, имаше ограничения, комисии и т.н. Нямахме тази свобода да си правим каквото искаме, но се вадеха много по-качествени нещо, отколкото сега. Просто времето показва как една песен издържа в него. Ако се слуша и до днес, значи сме го правили правилно. Докато сега нещата са много по-различни.

Разбира се, в момента има много стилове, които младото поколение предпочита. То много, много не обича рок музиката, в което няма лошо. Всяко поколение си върви с кусурите.

– Как виждате родната музикална сцена днес? Какво бихте казали на младите музиканти?
– Имам си няколко, така да го кажа, любими групи и тях слушам. На младите музиканти не знам какво да кажа, защото не мисля, че те искат да слушат някой. Колкото аз съм слушал навремето.

Може би, едно единствено нещо – да пеят повече на български.

Всички се хвърлят да пеят на английски, предполагам защото искат да пробият навън. Но бързо се разбира, че нещата не са толкова лесни.

– Дъщеря ви Никол пее прекрасно. Какво казвате на нея?
– Пее нормално. (усмихва се) Дали ще тръгне по този път – не знам. Тя в момента е в 11 клас във Френската гимназия, има още една година до завършване. Мисля, че й се иска да продължи с музиката, но какво ще стане…

Преди години ходеше дълго време на уроци по пеене и смея да твърдя, че не е научила нещо особено от тях. По-скоро тя се учеше и занимаваше сама вкъщи. Аз не й обръщам никакво специално внимание за пеенето, а и тя не иска. Наистина не знам дали ще продължи с музиката.

Сега нещата са толкова трудни. Първо трябва да се напише хубава песен, а хубавите песни липсват. Но да кажем, че има такава, от там нататък нещата стават все по-сложни. Повече средства, повече медийни изяви, за да се наложи тази песен. Ако сравним нещата с преди, тогава имаше едно национално радио и ако на редакторите има харесваше някоя песен я завъртаха. Така ставаха нещата и аз имам много такива случаи с мои песни. От цял албум си избират една – така се получи с „Пътят към храма“. Когато излезе албумът през 91-92 година, не съм си мислил, че точно с нея ще се случи нещо. Очаквах да е някоя от останалите песни в албума, но редакторите завъртяха тази и я направиха популярна.

– Колко е труден Пътят към храма?
– Трънлив, с много завои – това е истинското. Иначе не е интересен.

– Кое ви вдъхновява по този трънлив път?
– Тогава нямах семейство и просто исках да правя музика. Не ме интересуваше нищо друго. По-късно, вече 20 години, имам семейство, дъщеря и това е най-важното за мен. Част от приятелите също и тези, които за съжаление не са вече между нас. Сигурно щяха да се радват много на този албум…

– Очакваме с интерес новия ви албум „Чужди тела“. Защо трябваше да чакаме толкова дълго – 17 години?
– Така е. 17 години станаха от „Обсебен“, но преди него пък имах пауза от 8 години. Албумът „Как се казваш“ издадох през 94-та, „Обсебен“ излезе 2002, но все пак не са 17 (смее се). През това време съм правил много опити да записвам и да композирам, но все нещо не ми харесваше и се отказвах. И пак, и пак, но не ми допадаха идеите. Явно нещата се случват, когато човек е по-млад, по-идеен, когато не е толкова обременен. Веднъж влезеш ли в този бит… Това съм го забелязал и при световните изпълнители. При мои любими певци и групи най-готините им парчета са от времето, когато са били млади. Когато са на по-сериозна възраст, правят продукт, но не е така заразителен. Много малко хитове вадят. Докато първите им неща са гениални. Нещата се случват докъм 30-35 години и ако се замислите ще видите, че е така с всички световни музиканти.

Лудите глави променят нещата, но докато си млад. Революциите се правят от младия, лудия човек.

– Колко е различен „Чужди тела“ от останалите ви албуми?
– Много е различен, защото не съм го писал аз. Всички песни ги написа Благослав Анастасов. Той е фронтменът на „Hayes & Y“ – една българска група, която от доста години живее в Манчестър, Англия.

Всичко стана много случайно. Миналата година на 15 август имах концерт с моята група в София и цялата тяхна банда, която по това време беше в България, разбрала за него и дойде. Така се запознахме. Казах, че съм им фен, защото наистина ми харесва музиката им и предложих на Благо да напише едно-две парчета: „Мисля албум да правя, ама нещо не ми идва“, точно така му казах. На другия ден си заминах на караваната край морето, където обикновено стоя по два месеца, но след два дни получих две-три негови парчета. Много ми харесаха и направо му предложих да запише целия албум, ако иска. Той се зарадва страшно много, че ще пише музика за Стенли и нещата търгнаха. Започна да ми изпраща парчета – макети. Събрах десет, които много ми харесват, въпреки че ми допадаше всичко, което Благо изпращаше. След това със Светльо Къслев започнахме да работим в неговото студио и това продължи цяла зима. Слагахме нови звуци, изпявах нещата и оформяхме макета. Китаристът ми, който живее в Бургас, ми изпращаше от там китарите, които нагласяхме и променяхме и така задвижихме плътно целия този процес. След като сглобихме всичко, изпратих парчетата в Ирландия да се смесват. И така стана. Дълго бе това смесване, но аз харесвам как работи там Янко Генов и звукът се получи страшно добре. На него му побеля главата с мен (смее се), защото аз съм труден. Но в крайна сметка нещата се получиха хубаво и той си призна, че не са били напразни тия нерви около работата ни заедно.

Текстовете на песните са на мои приятели. Любо Киров написа първия ни сингъл от албума „Чужди тела“. Наталия Симеонова има три текста. С нея не бях работил много години. Всъщност, текстовете към „Пътят към храма“ от 90-91-а бяха написани изцяло от нея. Ама тогава бяхме и гаджета и някак си беше по-лесно, а сега от разстояние малко по-трудно, но тя се справи. Александър Петров има два текста. С него сме супер близки още от времето на „Тангра“, когато той сътвори велики песни. Даниел Рашев има три текста. Дани е актьор и зрителите може би го познават от сериала „Откраднат живот“, където играе доктор Врабчев. Това си е изненада (смее се), но той и преди ми е писал песни, например негов е текстът „Да летим над града“. Писал е текстове и на съпругата ми Людмила Сланева, която пък в настоящия албум участва с един неин текст.

Мастерингът на албума, който е изключително важен, направи едно младо момче – Юлиан Янев. Страшно кадърен човек, когото силно препоръчвам. Всички китари са записани от Станислав Вълчев. Всички аранжименти направихме заедно със Светльо Къслев и с Благо от Англия.

След това се включи Саня Армутлиева и екипът на „Вирджиния Рекърдс“, които ме изненадаха с абсолютния ентусиазъм, след като чуха албума, за което им благодаря.

Общо взето това е екипът, който създаде „Чужди тела“, но искам да подчертая, че ако не бе Любо Киров, този албум нямаше да го има. Той бе човекът и приятелят, който непрекъснато ме ръчкаше и още преди четири години ми пусна мухата, докато бяхме в „Легендите“ заедно с него: „Готин певец си, страшни песни имаш. Защо не направиш албум? Колко години минаха?“. Той редактира и повечето текстове сега. Въобще Любо Киров бе двигателят на тази работа. Ние сме си и приятели с него, но за мен той е най-добрият поп певец в България. Великолепен е!

– Споменахте Александър Петров и се сетих за неговата песен „Черно-бяла снимка“ от времето на „Тангра“. Имате ли любима черно-бяла снимка?
– Да си призная от периода ми с „Тангра“, ако говорим буквално за снимки, повечето са черно-бели и те са останали 5-6. Това ми е от целият период с „Тангра“ и дали за хубаво или за лошо всичките са черно-бели… (усмихва се)

– Песимист или оптимист е Стенли?
– По-скоро песимист. Отдавна спрях да вярвам и да се занимавам с глупости. Толкова години нищо не става тук. Трагедията е голяма. Щях да заминавам навремето, но много бързо се върнах. (смее се)

– Какво бихте казали на политиците ни?
– Нищо не искам да им казвам, защото няма никакво значение.

– А на хората?
– Много е важно човек да си вярва и да държи на семейството си.

– Ако трябва да изкрещите нещо?
– Аз съм крещял навремето „Ужас“, обаче в ония шантави години, когато си мислехме, че нещо ще променяме като подскачаме по улиците. За съжаление останахме разочаровани и това всички го знаем. Трябваше да взема по-смели решения, когато бях по-млад. Сега вече е късно. Бих се радвал, ако дъщеря ми замине да учи навън, а пък после, ако иска да се върне. Не знам дали ще се спаси по този начин, но поне може да опита.

– Писали сте и театрална музика през годините, сега бихте ли писали такава?
– Да, правил съм и театрална музика, даже имах и някакви номинации за Аскеер.

Но една от най-ценните ми награди освен за певец през годините, е от „Златната ракла“ за музиката ми към филма „Ярост“ на Илиян Симеонов, който за съжаление не е вече между нас.

Негови са филмите „Граница“, „Сомбреро блус“, „Пазачът на мъртвите“. А за „Ярост“ почти на шега ме нави да направя музика, и той пък взе, че спечели награда точно за нея в Пловдив. Изненадах се тогава, защото в журито имаше само един българин и никой не знаеше кой е Стенли, което означава, че обективно са дали оценката. Не очаквах и наистина изненадата ми бе огромна, затова и толкова ценя тази награда. С Илията бяхме много близки и щеше да се радва много на този албум.

Сега вече не ми се занимава с такава музика. Искам да си пътувам с групата. Фънки е при мен вече четвърта година, имаме двама нови музиканти и желанието ми е да представим албума в колкото може повече градове на България, догодина. В същото време аз продължавам да пея повечето от хитовете на „Тангра“, така че има музика за всеки.

Мисля, че ще е добре хората да чуят албума, защото е хубав, а пък на живо звучи много по-интересно и много по-истинско.

Снимка: Цветан Игнатовски/Вирджиния Рекърдс

– Обичате ли се със сцената все още?
– Да (усмихва се). Обичам я и това е, което искам да ми се случва.

– Как си почивате?
– Ходя на риба – това ми е хобито. Така се разтоварвам. И по цяло лято стоя на морето в караваната, която е на първа линия, и от сутрин до вечер гледам морето и не мога да му се нагледам. Какво гледаш глупако, мисля си. (смее се)

– Остана ли един оловен войник в скрина ви?
– В скрина вече няма нищо. Всичко е извадено. Сега е моментът. Искам да съм на сцена, да представя албума на повече хора и да сме „На бой!“ (усмихва се)

Интервю на Тина Философова, dir.bg


BG MUSIC RADIO Очаквайте скоро

Current track

Title

Artist

Проект и главна цел: BG16RFOP002-2.089-3718-C01 Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19

Бенефициент: ДИ ЕН КЕЙ МЕДИЯ ГРУП ООД

Обща стойност: 50 000 лв., от които 42 500 лв. европейско финансиране и 7 500 лв. национално финансиране.


Начало: 21.03.2022 г.
Край: 21.06.2022 г.