fbpx

Данчо Караджов: Няма значение на колко години си, а на колко се чувстваш

Написано от от 25/11/2019

Данчо Караджов: Няма значение на колко години си, а на колко се чувстваш

За „Сигнал“, за концертите, за публиката, за приятелите и за вечните песни – Данчо Караджов е Главен герой в „Нашият ден“.

Йордан Караджов се чувства на 18 години

„Няма значение на колко години си, а на колко се чувстваш. При положение че съм активен музикант със „Сигнал“ вече 41 години и 6 години преди това с една легендарна за българския рок група „Златни струни“, наближавам 50 години на сцена. Само един млад дух би могъл да издържи на подобно напрежение.  Напрежението никак не е малко – да задържиш интереса на публиката толкова време.“

Аз съм с моята съпруга заедно от 50 години

„Една връзка се гради преди всичко на компромисите, които така или иначе ни нападат всеки ден. Всеки се съобразява с другия. Искам да призная, че съм живял по хотелите повече, отколкото съм живял с нея вкъщи… Тя отгледа двете ни деца, тя сега гледа и внуците. Ако всеки дърпа чергата към себе си, няма да се получи. Може би има и нещо свише – някой събира и разделя хората…“

Първото излизане пред публика

„Беше 24 май 1965 г. в красноселското столично училище „Максим Горки“. Направихме група за финала на тържеството, но никой не знаеше, че има група, която ще свири. А завесата беше пусната и никой не знаеше, че зад завесата има група. И тъкмо си тръгваха хората, когато разбраха, че има и банда. И се върнаха. Това беше най-щастливият ми миг.“

През 1976 година влязох за първи път в Националното радио

„И сега емоцията е същата. Духът е същият. Тук съм оставил част от живота си. Тук съм прозвучал за първи път в ефир. Онова, което Националното радио ми е донесло, никога няма да забравя, защото всяко едно идване ме връща в годините. Имаме един голям хит „Радио“ по музика Ванко Пеев и текст на Милчо Спасов. Изпявайки я, аз всеки път се връщам във втория си дом, наречен Национално радио!“

Има ли конкуренция в България

„Ако е имало конкуренция, тя е била между „Сигнал“ и „Щурците“. То беше на агитки – като при футболни отбори. Ние бяхме приятели с „Щурците“ и в началото и не знаехме за битките. Тази конкуренция беше много полезна. Беше много благородно, не сме си завиждали.“

Историята на „Може би“

„Тончо Русев ни предложи едно парче, което да запишем в Националното радио и след това да я представим на фестивала „Нова българска музика“. Това беше „Може би“. Дойде „сакралният ден“. Концертът беше в зала „България“. По онова време тези фестивали имаха голяма популярност. Тончо Русев беше с нас зад сцената, ние излизаме нахъсани… Свършваме песента и никой не вдигна една ръка да изръкопляска… Посърнали, разочаровани, отчаяни се прибрахме. Два дни след злополучния концерт срещам в Радиото Томи Спространов и той ме пита дали имаме нещо ново да пусне в „Пулсиращи ноти“. Дотогава никой не беше чул „Може би“ в ефир. Аз не му разказах за „огромния успех“, който преживяхме два дни по-рано. Томи пусна песента и на другия ден България беше запалена. Така се случи с „Може би“.

Снимка: Стоп кадър, NOVA


Коментари

Отговор

Вашият email няма да бъде публикуван.Полетата маркирани с * са задължителни


BG MUSIC RADIO Очаквайте скоро

Current track
TITLE
ARTIST