Искрено и лично: Павел и Венци Венц VS Любо Киров

Искрено и лично: Павел и Венци Венц VS Любо Киров

ПАВЕЛ И ВЕНЦИ ВЕНЦ

Искрено и лично

„Не бих могъл“ е името на най-личното парче на Павел и Венци Венц до момента. От създаването на песента в една пролетна нощ в мобилно студио във вила на Троянския Балкан до заснемането на видеото минават две години – период, в който хип-хоп дуото пази в тайна знаменитата си колаборация с Любо Киров. Шест години след дебюта си на родна сцена тандемът пренасочи творческата си философия от „Се таа, брат“ към космическия скок във вдигането на левела си като артисти и мъже, които има какво да кажат за любовта. В режисирания от Виктор Антонов-Рик проект Павел си партнира със своята муза Кристина Нгуен, нашумял модел и железен черпак от последния сезон на Master Chef. Венци пък избира да заложи на основната движеща сила в личния си свят – 9-месечната му дъщеря Агуая.

Изкара си парите за памперсите детето. Държа се абсолютно професионално, беше суперспокойна пред камера. И сега, когато тръгне видеото на „Не бих могъл“, тя се изправя на краката си пред плазмата и танцува

признава Венци. „Това е песен за хората, без които животът ти би бил емоционален кратер. Не можеш без тях. Дишаш, но съществуваш на повърхността, а не живееш в оня смисъл на летенето, който ти дава любовта. Това, като го осъзнаеш, е колкото плашещо, толкова и вдъхновяващо“, казва Павел и добавя, е с Криси в реалния живот спорят само за битката между героите си във фентъзи играта „Лига“.

Дебютът

Павел хваща микрофона след две лета като моряк на малка яхта в Несебър. Записва се във Военноморското училище. „Там обаче осъзнах отговорността на професията и невъзможността да я съчетая с музиката. Това ме изплаши и реших да преследвам докрай мечтата си, преди да се откажа.

Всъщност отказът изобщо не беше опция, заради което си татуирах All In (б.а., Влагам всичко) над лявата вежда – всяка сутрин в огледалото си припомням този хъс

разказва момчето чудо от Бургас. За Венци началото на пътя в музиката идва в едно от първите издания на култовия фестивал Spirit of Burgas, където е ключова част от организацията. „Там срещнах Ангел – без Моисей. Вече бях започнал да фрийстайлвам и всяка една дума по онова време ми звучеше като песен. Като маркетинг мениджър, който си представяше цялото си блестящо бъдеще зад бюро, съдбата ми показа ироничната си усмивка. Саня ни забеляза след година и нещо – тегави младежи с татуировки навсякъде. Сигурно й е било лек културен шок в първата стотна. Впоследствие това между нас се превърна в огромно приятелство и лирическа проактивна работна любов“, споделя той.

Свободно време

Ако някой се чуди защо пилотното парче на Павел и Венци Венц се казва „Батман“, отговорът е простичък – Павката е заклет фен на човека прилеп. Освен като колекционер на постери и тематични татуировки по тялото си, изпълнителят изразява респект към идола си и с бутиков тунингован мотор, близък до оригинала, който кара Крисчън Бейл в „Черният рицар“. „Той е единственото нещо, което ми дава самостоятелност и миг спокойствие, да карам ми е медитация“, признава бийтмейкърът. Венци Венц гледа по-философски на нещата: „Не бих могъл, без да открадна малко време за себе си и да си събера мислите. Имам моменти, в които тишината ми действа изцеляващо.“ Когато не пътува между точка А и Б за поредното участие, той се разхожда с дъщеря си Агуая, играе „Лига“ до безпаметност, или хапва супер нездравословни бургери в компанията на бойни другари след творческа сесия в студиото. В края на ноември хип-хоп дуото ще пусне втория си албум, който носи името Upgrade. „Това е и начинът, по който се чувстваме – надграждаме себе си. Прави ни се честна музика – каквото ни се върти в главата и душата, това стига до хората като емоция“, признава Павел.

ЛЮБО КИРОВ

Искрено и лично

„Звъннаха ми в 2 през нощта, за да ми кажат, че имат парче за мен.

Аз съм суперинтуитивен и ми трябва точно секунда, за да усетя еуфорията зад потенциала на една песен. След два дни влязох в студио и записах за 20 минути припева

описва предисторията на „Не бих могъл“ Любо Киров. В Павел и Венци той вижда идейни съмишленици, които правят музика с послание, а не за да попаднат под водопад от сутиени или във вестникарските колонки на всяка цена. Във видеото към парчето Любо е в ролята на разказвача, който отваря вратата към личния свят на рапърите. На молбата ни да развие „Не бих могъл“ до изповед, той казва: „Не бих могъл без приятелите, без музиката и без любовта. Имам късмет, че срещнах своя човек. Научих се да обичам без его и от душа, и да се грижа за тази връзка така, както бих отгледал детето си някой ден. Преди седмица станах на 47 и, естествено, пак бях на сцена, като всеки уикенд през последни няколко години. Концертът бе поредният разпродаден, но по-важно за мен бе отношението на феновете и на скъпи за мен хора като Влади Ампов-Графа, Мария Илиева. Ние не сме конкуренция, а приятели с кауза“, откровен е Любо.

Дебютът

Още преди да се научи да изписва правилно името си, Любо Киров хваща чифт вилици и започва да свири в ритъм върху масата в кухнята. Барабаните поддържат искрата на рокендрола в него през годините, в които завършва училището по приложни изкуства в Троян и Художествената академия със специалност „Керамика и стъкло“. Първата успешна група на артиста от Плевен – Mr. White, нашумява в столичния ъндърграунд и стига до разпродадени клубни турнета. В края на 90-те Любо привлича вниманието на фенове и медии както с изключителната комбинация от фънк и поп в тембъра си, така и с рокендрол присъствието си на сцената. Следва сформирането на група „Те“, с която разбиват ефира с хитове като „Ще те намеря“ и „Има ли цветя“. Соловата си кариера Киров стартира с фокуса на любимите си джедаи от поредицата на Джордж Лукас и заема безкомпромисно позиции във воукъл хаус (Life is Beautiful) и попа („Ще те намеря“, „Забранена любов“, „Отново вярвам“). Сборният му албум „Знам“ достига златен статус по продажби, а три разпродадени концерта в зала 1 на НДК по-късно „Както преди“ се сдоби със златен сертификат. Талантът му обаче се простира и отвъд вокалната дарба – над 150 са текстовете на песни, които е написал за своите колеги Дони, Орлин Павлов, Ирина Флорин, Тони, Мария Илиева, групите „Каффе“, „Сафо“ и др.

Свободно време

Като всеки работещ музикант Любо работи по времето, което хората с редови професии празнуват като „уикенд“. През последните години почивката му е фиксирана в понеделник и вторник, а дестинацията е една – Гърция. „Купил съм си лодка и в малкото си свободно време с удоволствие седя на брега на морето или кръстосвам най-закътаните заливчета. Сега, когато сезонът е свършил, е най-хубавото време за релакс.

Времето е много по-приятно в сравнение с арктическия студ, който се спуска привечер в „Симеоново“, например. Начинаещ гмуркач съм, повече наблюдавам във водата какво се случва, отколкото да ловя риба или да посягам към другите красоти под повърхността

разказва певецът. В дългите пътешествия с него обикновено е Кая – верният пазител на дома му, порода „Акита ину“, който Катето Евро вече е успяла да разглези, канейки кучето да седне на масата заедно с останалите гости.

Автор: Райна Борисова, „Монитор“