Саня Армутлиева: Пазарът на музика у нас все още е проблемен

– Г-жо Армутлиева, организирате първия творчески лагер за писане на музика в България. Събирате 20 топимена от европейската музикална индустрия с български артисти, които творят заедно в мобилни студия в Боровец. Каква е целта на тази платформа?

– През последните години творческите лагери за писане на песни са един от най-ефективните инструменти в световен мащаб за колаборации между автори на музика, които раждат хитове. Концепцията зад тях е проста, но гениална – на вдъхновяващо място организираме добре подготвена среща между талантливи хора с различен опит, музикална култура и умения и тази среща ражда енергия, която се превръща в музика. Творческите лагери са образ на идеален свят, в който хора от различни националности отварят сетивата си един за друг и творят заедно. Целта е създаването на нови песни, които да имат шанс за реализация в международен контекст.

– Сред международните участници в Sofia Songwriting Camp са автори от екипите на звезди като Риана и Кайли Миноуг. Какво показва опитът ви до момента – тези хора имат ли чувство за превъзходство над другите в студиото, ще позволят ли на егото да ги води в записите с родна звезда като Дара, да речем?

– Самата аз минах през процес на обучение, за да мога да реализирам тази впечатляваща идея и у нас. Присъствах на такива лагери на няколко места по света. Първото, което участниците чуват, преди да влязат в студията, е, че ако не са готови да оставят егото си пред вратата на студиото, по-добре да не влизат в него. В този смисъл подборът на участниците е ключов за успеха на всеки творчески лагер – това трябва да са суперталантливи в областта на музиката хора, с умения в различни посоки, които обаче да са и добри, щедри, читави хора, способни бързо да създават връзки и приятелства с други такива. Споменавате Дара – тя няма да участва в лагера като изпълнител, а като автор. Може би много хора не знаят, но тя е съавтор на голяма част от собствените си хитове, а и не само на своите. Това се отнася за всички наши изпълнители. Стимулираме и изискваме от всичките си артисти да музицират, да създават музика и текстове.

– Можем ли да кажем, че този лагер е начин за проправяне на път на българската музика навън? Какво ни липсва, за да постигнем глобалния успех на съседна Румъния, която се превърна в импровизирана фабрика за денс хитове?

– Едно от най-важните неща в нашия бизнес, ако не и най-важното, е песента. Този лагер е начало за българските автори да започнат активно да се колаборират с чужди и по-опитни творци, за да вдигнем нивото на репертоара у нас, да имаме българско участие в авторството на международни хитове, да създадем конвертируеми парчета за собствените си артисти, така че да имат шанс за успех извън пределите на България.

– Прави впечатление, че все повече от изпълнителите на „Вирджиния рекърдс“ се стиковат с румънския хитмейкър Кристиан Тарчеа-Monoir. Колаборацията с него стъпка в тази посока ли е и как се стигна до това партньорство?

– Работата с Крис е едно от най-вдъхновяващите неща, които съм правила през последната година и половина и е ясна стъпка по посока усилието да сме успешни извън границите на България. Това, че е румънец, има значение дотолкова, доколкото средата, в която е отгледал таланта си, е доста по-благоприятна от нашата. По-важното е, че той е гениално момче с изумителен усет към музиката и продуцирането на поп хитове с международен потенциал. До това партньорство се стигна по една причина – свърза ни дълбоко и искрено приятелство. За хора, които обичаш, много лесно даваш най-доброто от себе си.

– Приключи първият етап от кампанията на БАМП и Министерство на културата „В час по интелектуална собственост“. Каква е равносметката ви след срещите ви с дванадесетокласници в училищата по изкуствата?

– Тази кампания е другото вдъхновяващо нещо, което успяхме да реализираме с Българската асоциация на музикалните продуценти. Смисълът, който произведе тя, надхвърли всичките ми очаквания. Стотиците деца, които срещнахме в училищата по изкуствата, са онези, на които разчитаме да променят средата, в която ще функционират творците у нас в бъдеще. Сега тя все още е почти враждебна, без достатъчно уважение към интелектуалния труд и неговата стойност. „В час по интелектуална собственост“ е един от начините да променим това. Всяко усилие по посока образование си струва.

– Според отчета на IFPI и БАМП приходите от звукозаписната ни индустрия са се увеличили и през 2018 г. На какво се дължи това – по-голямото потребление и слушане на музика, подобряване качеството на музиката ни, затвърждаването на позициите на стрийминга или законовите промени, сред които и даването на контролни функции на общинските инспектори при проверките за публично изпълнение на музика в търговски и туристически обекти? Или пък е комбинация от тези или други фактори?

– Хубав и верен е този въпрос, защото съдържа и част от отговора. Пазарът на музика у нас винаги е бил проблемен, откакто съществува в легалния си вид. Усилията, които правим през последните 27 години, градят по-цивилизована среда на всички нива – и сред ползвателите на музика, и сред самите автори, изпълнители и продуценти на музика. Това се пренася и на ниво законодателство и политическа воля да се отстояват принципите на защита на интелектуалната собственост във всичките й видове. Процесите, които текат в момента, са в много посоки – променят се нагласите и българите ползват все повече легални платформи за музика, все повече бизнес предприятия, за които музиката е важна, вече плащат за ползването й, законодателството ни става все по-адекватно, невежеството в сектора е по-малко и т.н. Все още сме далече от нещо, с което да се похвалим истински, но посоката ни е вярна.

– Наскоро бях във Враца, където, за да си купя албум, трябваше да се редя на опашка в бензиностанция. В целия областен град няма нито един музикален магазин. Подобни тенденции ли обуславят по-ниските приходи от физическите носители на информация (CD и т.н.) у нас или е по-скоро обратното – по-малкото търсене на музика чрез албуми под формата на дискове обуславят липсата на музикални магазини?

– В България музика се продава основно в книжарници, бензиностанции и рядко в специализирани магазини само за звуконосители. Растат обаче продажбите на дискове и плочи онлайн. Сайт като musicmall.bg, например, реализира вече сериозни обороти. Ozone.bg също отваря секция за музика. Музикални продукти се продават и на най-неочаквани други места – не се изненадвайте, ако видите дискове на касите на кината „Арена“ или в реповете In Medio. Може да се изненадате, но и приходите от физически продажби растат в момента, което е много добра новина за всички. Все повече български артисти не се колебаят да издават албуми, чиито продажби също са важен елемент от растежа.

– По данни на БАМП основният дял (над 60%) в приходите на музикалната звукозаписна индустрия в България се формира от сектора на колективно управление на сродни права на фона на едва 14% дял в световен мащаб. На какво се дължи това?

– Дължи се на факта, че в България приходите от дигитални и физически продажби, както и от лицензиране на музика във филми и реклами, все още са много далече от реалния си потенциал. Както казах, оттласваме се от дъното и се движим нагоре, но всъщност сме все още много ниско в сравнение с нивата на приходите на музикалния бизнес дори в Румъния, Унгария, Словения, Хърватска, да не говорим за Полша и Чехия.

– Вие сте сред хората, които успяват да забележат потенциала в един артист в началната фаза на развитието му. Какъв набор от качества търсите у музикантите, с които работите? Подкрепяте ли максимата, че успехът се дължи на 1% талант и 99% труд?

– Категорично съм на мнение, че талантът е надценен и че успехът е въпрос на характер и трудолюбие. Въпреки това има и искра, която е нужна – гласът на Михаела Маринова е нещо уникално и не е само въпрос на труд, блендата на вокала на Дара и лекотата, с която владее сцената и стърчи, където и да я сложиш – също, усещането на Павел и Венци за текст и музика, за визуалност е друг пример, че само с труд не става. Търся талантливи млади хора с нужния характер и ниво на интелигентност да успеят.

– Дъщеря ви Алма направи първите си професионални крачки в музикалния бранш. Колко често се допитва до вас за съвет и от какво бихте искали да я предпазите? Да очакваме ли скоро нов проект от нея?

– Алма е подготвена за ситуациите, които ражда кариерата на музикален артист. Наскоро записа две нови песни. В началото на юни готвим премиера на следващия й проект.

Интервю на Гергана Николова, в. Монитор