5 ИСТОРИИ СЪС… Стефан Илчев

Набрал инерция от голямата сцена, гласовитият певец е готов вече не с една и две, а с няколко самостоятелни песни, които да изстрелят кариерата му на едно друго ниво. Първата от тях може да очакваме дори преди края на телевизионното шоу, или казано по друг начин – до две-три седмици. Но какво се крие зад този интересен и сравнително нов герои за масовия зрител. Стефан разказа пред „Монитор“ пет весели, вдъхновяващи и паметни истории от живота си.

Мускулна треска заради Милко Калайджиев

„Като две капки вода“ е единственият формат, в който някога съм се представял. Явно някой чу мислите ми. Денят преди да замина за Щатите ми позвъни телефонът. Беше Дони, който ме покани в шоуто: „Утре да се видим на среща да обсъдим?“ не знаех какво да кажа: „Аз утре съм на другия край на света“. После ми се обади и Маги Халваджиян. В крайна сметка се разбрахме да се срещнем веднага след като се прибера.

Няма да забравя никога първото ми ходене на токчета. Нали все женски образи ми се падат имах ксъмет, че първите два – Марая Кери и Бритни Спиър бяха боси. Но дойде ред на Кичка Бодурова. Благодарение на една приятелка се сдобих с токчета 42 номер, и то два чифта. Подари ми ги. Вече никой нищо не може да ми каже! Возя си ги в колата. Нямах време обаче да тренирам с тях, а ги обух направо на генералната репетиция Много е сложно, не знам как го правите вие жените! А като Кичка трябваше не само да обикалям сцената, но и да вляза в публиката. За щастие за сега не съм падал, но пък си спечелих комплименти за краката. Оказа се, че ми били много хубави. Хвалят ме и че добре ходя на високи обувки, а майка ми харесва, че стоя изправен с тях. Имах и двойно предизвикателство – един крак на ток и един на равна обувка за песента на Марк Антъни и Тина Арина. И когато Милко (б.а., Калайджиев) след това запя „Бяла роза“, аз играх хоро в този вид. После 3 дни имах мускулна треска, но само на единия крак. Учудващо че пострада крака с равната обувка.

Лукчета убийци

От малък не обичам лукчета. Бях на не повече от 3-4 години, когато един ден със сестра ми седяхме под масата и гледахме телевизия. Въпреки че знаеше, че не обичам тези бонбони, тя буквално ми пъхна един в устата. Влезе ми директно в кривото гърло и буквално щях да умра тогава. Започнах да посинявам. Добре че дойде съседът ни тогава, защото нашите се бяха паникьосали. Първо ме хвана за краката и ме обърна в опит да ме изтръска, за да излезе лукчето. Не стана. След това ме хвана през корема и ме стисна. Това проработи. До ден днешен си спомням звука от падащото лукче в мивката под мен. Оттогава лукчета – мерси. Опитвал съм само веднъж след това, но – не. Запечатала ми се е жестоко.

Марая Кери: Много хубава тениска

Миналата година за пръв път отидох в Лас Вегас и гледах Селин Дион. След това юли месец отидох специално да гледам концерт на Марая Кери. Това е моят идол от дете. Билетът ми беше с опция за среща с изпълнителя. Не мога да опиша чувството. Изглеждаше страхотно, изключително харизматична, усмихната и любезна. Първият въпрос, който й зададох, беше: „Може ли да те прегърна“. Тя каза; „Ама, разбира се, заповядай!“. Очите й така блестяха. Показа ми дори толкова големите звезди са хора, човеци. Държахме се през всичките 5 минути на срещата за ръце и тя за миг не дръпна ръката си да покаже неудобство, че някой я докосва – един от милионите й фенове. Още като ме видя, аз бях с една леко скъсана тениска, първата й реакция беше: I Like the shirt (от анг., Харесва ми тениската). Казах й, че съм певец, и пея някой от нейните песни, но не успях да й запея. Не ме беше срам, просто в такива моменти целият план, който си си направил за срещата, ти излита от главата. Планирам тази година да отида на коледните й концерти. Миналата година не успях, защото програмата ми беше много натоварена, но сега мисля да го поправя.

Искам да съм като Тони Димитрова

Винаги много съм харесвал Тони Димитрова и освен че сме приятели, винаги съм искал да приличам на нея. Тя ми е пример за поведение. Щастлив съм, че наскоро си сбъднах мечтата да имам дует с нея. Миналата година онкоболни деца в София организираха конкурс за текст за песен. Песента трябваше да изпее Тони Димитрова, а аз бях в комисията по избор – заедно с композитора Евтим Чакъров и голямата поетеса Маргарита Петкова. В процеса на работа Евтим предложи да я направим в дует. Така се роди „Животът“ и много се радвам, че тази седмица оглави класацията на БНР ТОП 20. А най-хубавото е, че си обещахме това да не ни е последният дует.

С Тони имаме и една много забавна случка. Преди няколко години правих промоция на нова моя песен и клип в родния ми Бургас и я поканих лично. Пред всички заявих, че много искам да приличам на нея. При което тя само каза на всеослушание: „Недей бе, моето момче, защото точно мен, цял живот ще си на диета“. Оттогава това ни е вътрешен хумор. Винаги като се видим след това тя ме пита: „На диета ли си?“ – а аз й казвам: „Не, ще приличам на теб!“

Браво, моето момче!

През 2007 г. заедно с Нора Караиванова участвахме на конкурса „Бургас и морето“ с песента „Бялата лодка“, на която музиката написа Милен Македонски, а текста – големият Явор Кирин. Отивам да взема всички от хотела и да отидем заедно в Летния театър. Същата година имаше юбилей на Тончо Русев и бяха поканени всички, които са пели негови песни. Лили Иванова беше една от тях. И Явор Кирин се появи с нея под ръка във фоайето на хотела. Толкова се притесних, че не знаех на къде да се завъртя и исках да си тръгна, но той ме хвана и ме спря. Запознахме се и тя ми каза: „Аз съм слушала за теб. Браво, моето момче!“ Даже не можах да отговоря, а краката ми целите трепереха. Направи ми огромно впечатление, че тази жена, точно преди да излезе на сцената на „Бургас и морето“, дойде при мен и каза: „Представихте се много добре. Браво, моето момче“. Това ми каза буквално в момента, в който й подаваха микрофона, за да излезе да пее тя. След това не сме се виждали, освен че съм ходил на много нейни концерти. Но вътрешният ми глас подсказва, че няма да останат така нещата.