Както стана ясно по-рано, т.нар. триалог между Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета на ЕС бе отложен за неопределено време, въпреки че по план трябваше да се състои днес. Причината за това е фактът, че голяма част от страните-членки са се обявили против законодателното предложение дори и в „компромисния“ му вариант, предложен в рамките на румънското председателство на Съвета на ЕС. Държавите, които не подкрепиха реформите, са Германия, Белгия, Холандия, Финландия, Словения, Италия, Полша, Швеция, Хърватия, Люксембург и Португалия.
Директивата бе посрещната с остри критики особено от страна на технологичните компании, напомня „Монитор“. В основата на недоволството стоят чл. 11 и чл. 13, които предполагат въвеждането съответно на сродно право на издателите в интернет и „проверката на входа“ на съдържанието в платформите, в които публикуват и крайните потребители. Според първото предложение на ЕК, издателите на новинарски сайтове би следвало да могат да изискат да получават лицензионни такси от платформи като Google, които използват техни снимки и части от техните текстове. Чл. 13 пък предвижда въвеждането на филтър, който да проверява дали дадено съдържание, качено от потребителите, е законно и дали не нарушава ничии авторски права още преди то да бъде публикувано. Критиците видяха във въпросното предложение опит за въвеждане на „машина за цензура“.
Междувременно творци се обявиха против „лобистката кампания“ на Google, в рамките на която технологичната компания разпространи какви биха били последствията, ако директивата получи зелена светлина. „Правят се опити за манипулиране на децата и младите потребители, като им се подават неверни твърдения относно приетите промени. Истината е, че член 13 ще улесни споделянето на съдържание по справедлив начин. От друга страна ще се спре своеволното премахване на съдържание, както и други нелоялни търговски практики, до които платформи като YouTube редовно прибягват.“, гласи изявлениет на организацията „Европа за творците“.