Музикалният хамелеон Пламен Денчев

Музикалният хамелеон Пламен Денчев

Мислиш ли, че можеме сами да си създаваме реалности?

Мислиш ли, че струва си да се отвориш към света

дори да знаеш, че пагубно за личността е

Всяко действие, решение, във името на кауза,

която води само от пауза на пауза

Ок, сори, да се престорим, че не живеем в мъничките си затвори

и сами със себе си спорим

Това са стихове от последната песен на едно истинско младо музикално чудо на име Пламен Денчев. Парчето се казва „Мислиш ли?“, а самият той определено мисли и то не само докато прави музика. В последно време мисли все по социални казуси. Не знае как се е получило така при положение, че рядко гледа новини и почти никога не издържа цяла емисия. Но гражданското му самосъзнание е взело превес над вечната тема в изкуството – любовта. „Когато правя музика нещата идват от само себе си, от чувство и емоция. Никога не е целенасочено“, подчертава той. Явно има какво да каже. „Целта е да провокирам хората да се замислят за собствената си роля в обществото, за това как влияе на околните, допринася ли с нещо за по-доброто съществуване, за по-лекия живот на всички, пише „Монитор“.

Дали всеки не е затворен в собственото си балонче

„Истината е, че не умеем да се обединяваме много като общество“, разкодира посланието на „Мислиш ли?“ Пламен. Всъщност песента е „отражение на това, което се случва в обществото, в социалната среда“ и я написва само за 3-4 дни. Една вечер просто си свирел у дома и дошла хармонията. След което в главата му се появила и мелодията. Решил, че би било хубаво да се включи в пролетния конкурс на БНР, но до крайния срок оставали само няколко дни. Така за ден написал и текста и песента била готова. Едва преди месец обаче парчето се сдоби с клип, който привлече интереса с уникалното си графично изпълнение дело на Иван Краев. В последно време името му е прикачено и към всякакви по жанр и естество други музикални проекти, извън соловия. В истински творчески подем е с групата си Funky Miracles. С момчетата са почти готови с втория си албум, в които Пламен също има пръст. „Наскоро написах за бандата един текст, може би близък до този, още по-фокусиран върху обществото, най-вече върху социалните мрежи и комуникацията“, надига завесата на новата продукция Денчев. „Тази тематика ме вълнува повече на този етап. Любовта ме вълнува винаги, това си е вечната тема в изкуството. Аз съм влюбен, имам страхотна връзка и страхотна приятелка, но социалните теми са ми интересни“, допълва той.

Една година след като пуснаха дебютната си тава „Fly“ на пазара, седемте музиканти от Funky Miracles логично започват да правят нови песни и нещата им се случват бързо. „Събираме се в момента, работим по суровите идеи и имаме няколко готови дори неща. Случи се така че получихме подкрепа за издаване на албум през 2019 – субсидия от Музикаутор за млади артисти.

Мисля че ще ни стигне, защото подготвяме краткосвирещ албум. Не повече от 5 парчета“, разкрива Пламен, като се надява новият проект да е на пазара в края на пролетта. Въпреки че Пламен се справя успешно като солов артист, дебело подчертава, че в групата са равни и всеки дава своя принос към новата музика по време на сесиите в репетиционна. Един пристига с идея и всички започват да надграждат. Текстовете обаче най-често са дело или на вокала Симо Желязков или на самия Пламен. „Аз в групата съм единствено пианист“, скромно казва той.

„Отборен играч съм и обичам да работя с хора, да обменяме идеи и затова работата в банда толкова ми харесва. Така музиката се получава различна и уникална“, казва Пламен, преди да продължи да ни разказва всъщност с колко много още артисти работи. Веднага след третия X Factor, където се разписва с участие в бандата Voice of Boys, започва да свири с Поли Генова. Между другото покрай нея се запознава с тогавашния басист на Funky Miracles Алекс Атанасов, който го кани в бандата. „Наскоро издадохме албума „Beyond“ с Ангел Дюлгеров и Веселин Веселинов-Еко и тяхната банда Tube Hedzz. Те решиха за втория албум да повикат пианист и ме поканиха. А с Ангел и преди сме свирили заедно“, допълва Денчев.

Всъщност ако не сте слушали Tube Hedzzz, поправете тази грешка, защото това е най-яката нова блусарска банда у нас. Правят супер яки парчета, които буквално те изкарват от рутината и всичко, което си свикнал да чуваш от наши музиканти, а самите членове на групата са едни от най-добрите инструменталисти и композитори от това поколения.

В допълнение към соловия проекти, двете групи и какво ли още не, Пламен слага и последни щрихи по суровия материал на дебютния албум на победителя от X Factor – Рафи Бохосян, с когото вибрират в обща хармония от доста време. По него работи с още двама от Funky Miracles – барабанистът Радо Кацаров и басистът Евден Димитров. „Нищо чудно през 2019-та да излезе“, намигва талантът. Върху проектът отпечатък са оставили още Борислав Бояджиев – DJ Борче и Влади Михайлов. „Получи се екип, който може да направи много сериозна продукция“, щастлив е Пламен, който сега пише и песен за Михаела Маринова.

Не е трудно да се забележи, че съдбата свързва Денчев и музикалния му път с тези на доста участници и членове на журито на X Factor. Това е съвсем логично, след като той пожъна не малък успех с бой бандата Voice of Boys, с която записаха няколко сингъла, а после стана вокален педагог на риалитито.

Пламен е написал ключа сол на личното си петолиние не в музикалния формат, от които става известен, а много преди това. „Аз съм от музикално семейство. Дядо ми и баща ми са музиканти“, разказва той. Дядо му Денчо цял живот е свирил народна музика с акордеона си и май точно от него идва искрицата в Пламен. А баща му – Венко Чудомиров е рок музикант. Свирил е в много групи, но предимно в чужбина. „Спомням си, че като бях на 6-7 ме попитаха дали искам да се запиша на инструмент. Тогава казах „не“. Но година-две по-късно реших, че много искам да опитам с пиано, след което влязох и в музикалното училище във Варна“, споделя Пламен.

През годините слуша всякаква хубава музика и обича да я изпълнява. „Обичам да пея и да свиря различни стилове и да се изразявам в различни стилове – фънк, поп, рок или нещо по-джази. Затова бих се определил като музикален хамелеон. Различните стилове са различно състояние на духа. Три дни мога да слушам Foo Fighters, а следващите – нещо коренно различно“, допълва той и с ръка на сърцето признава, че с друго не може да се справи толкова добре колкото с музиката. Затова не се е и пробвал в друга професия. „Това ме прави щастлив, не ми пречи, че в някой моменти е трудно, друг път нещата вървят от само себе си. Мога да се издържам и от музика и не се занимавам със странични неща“, казва той. Разбира се има си и своите мечти – като да се качи на една сцена с Джъстин Тимбърлейк или Лени Кравиц – любимите му музиканти от ученическите години.

А когато му остане свободно време обича да спортува. Преди години започва с футзал и сериозно му се отдава за година-две. Дори става част от националния отбор до 21 години и е ходил на квалификации за Европейско първенство. Любовта към малките вратички в последните 4 години обаче дава път на сноуборда, а тази година мечтае да иде да кара в чужбина. В София се придвижва с колело… като цял – активен човек с много вдъхновение.