Йорданка Христова: Винаги съм била вярно куче
Written by admin on 20/11/2018
Йорданка Христова: Винаги съм била вярно куче
Йорданка Христова е единствената българска певица, на чийто концерт може да се чуе уникална латино версия на „Миллион алых роз“ и Vaya Con Dios на български. Това е само една много малка част от богатия репертоар на певицата, която покани всички, които я обичат, на прощален концерт.
По време на целия си двучасов спектакъл, наречен „Моя път – любов“, Йорданка Христова не спря да се шегува със себе си, разказваше истории от миналото и си спомняше за личности, които е срещнала през своята 55-годишна кариера. Сред тях – Йосиф Цанков, Тончо Русев, Александър Бръзицов, Чучо Валдес, композирали специално за темпераментната артистка, а също и поети, колеги, приятели.
За киното: Разминах се с киното, но затова пък от малка обичам да гледам филми. Спомям си, че не пропусках предпремиерните заглавия в кино „Димитър Благоев“, които се прожектираха в 10:00 ч.
За очите си: Оперираха ме от катаракт и виждам перфектно хората в залата. Има и минус в цялата работа, защото сутрин като се погледна в огледалото, виждам колко съм се сбръчкала.
За Михаил Белчев: Освен че сме се вълнували, сме плакали с удоволствие. Обичам те, Мики!
За новите песни: Мислех, че ще изпея само 2-3 песни за първи път, а те са оказаха осем.
За мъжете: Всички мъже, които са ме обичали, отдавна ги няма. За тях е следващата песен, последната композиция на Йосиф Цанков – „Прощално“ по стиховете на Вапцаров.
За импровизацията: Едно от големите ми разочарования в началото на моята кариера бе, че най-добрата импровизация е отрепетираната. Днес аз правя точно това, което искам – импровизирам, без да вървя по сценарий. Затова ви наговорих куп глупости, но съм откровена.
За първата плоча: Първата ми дългосвиреща плоча бе издадена през 1971 г., за да мога да участвам на фестивала „Сопот“ в Полша. Условието за участие бе да имам плоча.
За ветрилата: Имам ветрила във всички цветове. На моите години и вие ще имате ветрила.
За Данчето: Ако бях звезда, сега някой щеше да върви подир мен, но аз съм си вашето Данче.