Легендарната Маргрет Николова стана на 90 години

Легендарната Маргрет Николова стана на 90 години

Една голяма естрадна легенда отпразнува тази седмица 90 години, 70 от които, е отдала на сцената и публиката – Маргрет Николова. Сега певицата живее със семейството си в Трън.

За първото си пиано Маргрет Николова си спомня: „Като дете бях си намерила намерила едни бели плочки на един строеж в съседство.  И на един куфар в стаята съм си наредила белите плочки и свиря на пиано. И наще решиха да ми вземат пиано. После се ядосвах, защото трябваше с часове да седя и да свиря технически упражнения, да мога да … А в академията всъщност аз постъпих като пианистка.”

КОЯ Е ТЯ?

Маргрет Николова е родена на 10 октомври 1928 г. в София. Завършва Държавното музикално училище в София през 1951 г. със специалностите „пиано“ и „пеене“. Солистка е на художествения колектив „Лиляна Димитрова“ при ЦК на РМС през периода 1945 – 1948 г. Работи в представителния ансамбъл на МВР 1948 – 1960 г. През 1960 г. напуска ансамбъла и постъпва в смесения хор на Българското национално радио, а от 1963 до 1977 г. е солистка на Армейския естраден състав към Театъра на народната армия.

Първата поп певица в България, завоювала обществено признание – орден „Червено знаме“ и „Кирил и Методий“ II степен – 1961 г., е една от певиците, които формират облика на българската популярна музика в основополагащия ѝ период. Концертната дейност на певицата, която продължава повече от 50 години, включва около 7500 концерта и гастроли в Русия, Полша, Иран, Финландия, Унгария, Сърбия, Чехия, Германия, Куба, Алжир, Англия и Австрия.

Участва фестивала в Сопот, Полша – 1964 г., печели трета награда и е носителка на първа награда на Фестивалите на дружбата в Братислава, Москва и Варшава.

През 1969 г. дуетната ѝ песен с Петър Петров „Любили сме, любили“ (м. Атанас Бояджиев, т. Богомил Гудев) е обявена за „Мелодия на годината“.

През същата 1969 г. песента, която изпълнява заедно с Кирил Семов, „Сън сънувах“ (м. Ат. Бояджиев, т. Б. Гудев), печели голямата награда на фестивала „Златният Орфей“ за българска песен.

Певицата освен поп-музика пее отлично стари градски песни, както и руски романси. Записала е дуетни албуми с Николай Любенов и Петър Петров със стари градски песни и руски романси (само с Николай Любенов). В репертоара си има дуети с Кирил Семов, Петър Чернев, Петър Петров, Георги Кордов и Николай Любенов. Маргарет Николова е била член на журито от основаването на фестивала „Златен кестен“ в Петрич и председател на журито на фестивала за стари градски песни „Под липите“ в Стара Загора.

Серия юбилейни концерти, свързани с нейната 70-годишнина, са осъществени през октомври 1998 г. от подиума на „Златен кестен“.

През 2000 г., на 72-годишна възраст, прекратява певческата си кариера.

Съпругът на певицата Петър Николов приживе издава книга за нея – „С песен в живота“, екземпляри от която имат само най-близки хора на семейството.

Най-известните песни от репертоара на Маргрет Николова са: „Пролет моя“, „Птици мои“, „Любовта на юнгата“, „Песен за майката“, „Целуни ме“, „Твоята китара“, „Ропотамо“, както и дуетните ѝ: „Сън сънувах“ (с Кирил Семов), „Любили сме, любили“ (с Петър Петров), „Малка къща сред полето“ (с Георги Кордов) и „Альоша“ (с Г. Кордов).

За нея композиторката Зорница Попова създава музиката към песента „Да бъдеш жена“ по текст на Блага Димитрова, други композитори, писали за нея песни, са: Тончо Русев, Йосиф Цанков, Светозар Русинов, Ангел Заберски, Петър Ступел и др.