Мария Грънчарова: Кръвта вода не става!

Мария Грънчарова: Кръвта вода не става!

Мария Грънчарова е родена на 24 юни 1971 г. в София. Дъщеря е на известните от близкото минало поппевец Борислав Грънчаров, който си отиде от този свят на 73-годишна възраст на 25 февруари т.г., и манекенката Светла. Става певица покрай баща си, записват няколко дуета, а по-късно  се присъединява към несъществуващата вече БМК на Слави Трифонов, която напуска с разочарование. Четвъртвековният й брак с бизнесмена Венцислав Иванов, който приключи преди 3 години, и раждането на сина й спират музикалната й кариера за дълго време. Откакто е свободна жена, певицата се връща към изначалието си – сцената и микрофона.

Какво наследихте от баща си и на какво Ви научи той?

Остави ми наистина голямо наследство – цялото свое огромно творчество! Това за мен е истинско богатство! Татко е дал много от себе си на българската музика, изпял е доста песни, влезнал е в сърцата на хиляди българи и хората много го обичат. Освен това беше красив мъж и имаше хиляди фенки. Като баща ме научи на всичко, макар че пътуваше много и ми липсваше. Затова прекарвах повече време с майка ми, тоест тя ме създаде като характер и ценностна система. Но баща ми е мой идол! Беше страхотен и като човек, много сткромен, усмихнат, забавен и прям. Имаше и невероятно чувство за хумор, на моменти дори черно. Шегуваше се дори със смъртта.

Има ли синът Ви семеен певчески талант?

Той е ужасно артистичен! Сега е на 16 години и поне за момента преценихме, че е по-добре да се реализира като спортист, отколкото като артист. Но харесва и се вълнува от всякаква музика и най-странното е, че му допада тази от 80-те и 90-те. Но завръщането към ретро музиката е световна тенденция. Засега синът ми няма прояви в нашата музикална посока, но никога не се знае и никога не е късно!

Кои са най-щастливите мигове през живота Ви?

Не мога да се оплача, че не съм била щастлив човек. Имах щастливо детство, отгледана съм с много любов, срещала съм се с много различни и известни хора, което бе ежедневие за мен. Може би най-силният ми момент бе моето първо излизане на сцена в тийнейджърските ми години – през 1997 г. на стадиона в Пловдив на концерт от последното турне на Каналето – пред 60 000 души! Ето, тогава виждаш смисъла на това, което правш. А най-щастливият миг бе раждането на сина ми – няма по-силна емоция от това да дадеш живот!

Защо решихте да се върнете към музиката, а не избрахте друго поприще?

Опитах се да избера друго – с моя приятелка направихме частен клуб за детски партита, беше интересно, но бизнесът определно не беше моето призвание. Затова го продадохме и реших, че единствено връщането към музиката ще ме накара да се чувствам значима. И макар години преди това да бях взела решение, че няма никога повече да се върна на музикалната сцена, а по-скоро като продуцент, защото има глад за такива и исках да помогна на талантливи млади изпълнители, каквито има доста у нас, ето – върнах се. Кръвта вода не става!

Какво се промени в попмузиката ни за времето на Вашето отсъствие от сцената?

Разлика има, и то – огромна! Една чалга беше заменена с друга чалга. В България чалгата е навсякъде. А вече има прекалено много  нови изпълнители, за които дори аз, която съм в бранша, не съм чувала. Много са и жанровете, и форматите, които бълват нови и нови певци и създават поле за изявата им. Едно време, когато аз бях популярна, жените певици се брояха на пръстите на двете ми ръце, а аз бях най-младата сред тях. Докато сега на глава от населението се падат по двама певци, както се шегуват някои.

Да не би да Ви притеснява по-младата конкуренцията?

По принцип конкуренцията е нещо прекрасно, защото е градивна, и така трябва да бъде, но сега има направо пренасищане на музикалния пазар. Същевременно това не е моя конкуренция, защото тя е основно от тийнизпълнители, слушани предимно от младежи до 25 години. Новите певци правят един хит, появяват се и изчезват, а на тяхно място идват други. Докато таргетът на певците от 35 години нагоре е в подобна възрастова група. А това е една много благодатна и благодарна публика.  А и колкото и странно да звучи, не бих пяла по клубове. Винаги съм била концертираща певица, а в момента концертна дейност няма, защото клубовете иззеха тази функция, опорочиха  и попречиха до голяма степен на истинските сценични изяви.

Какво Ви огорчава напоследък?

Натъжават ме писания в някои медии, след като баща ми почина, че той бил комарджия, че се развел с майка ми заради това. А те винаги са били заедно иникога не са се разделяли, освен за времето, през което татко е пътувал по концерти и гастроли! Дори не е стояло на дневен ред да се разделят! Или това, че  съм тръгнала да се развеждам в момент, в който баща ми е бил най-зле, и така аз съм влошила състоянието му. Всички тези измишльотини са много разочароващи за мен. Не е необходимо, когато един човек вече го няма и не може да се защити, тогава да се избълва някаква гадост.

С какво ще изненадате феновете си?

С много неща! Дуети, ремикси на по-стари неща, чисто нови парчета. Нека да е изненада!

Ани Романова