Стоян Петров: Москва остава в сърцето завинаги!

Стоян Петров: Москва остава в сърцето завинаги!

Поп певецът Стоян Петров, който до преди няколко години беше в центъра на прожекторите, изчезна от медийното пространство. Защо, какво прави и какви намерения има, той обясни пред bgmusic.tv. 

Къде се загуби през последните години?

Реших да кандидатствам магистратура в Руската академия за музика „Гнесен“ – висше заведение със стари традиции, в което учат едни от най-талантливите музиканти и поп и джаз певци. Повечето руски звезди са завършили именно тази академия. При мен кандидатстването се случи малко като на шега, защото ме приеха веднага, а миналата година се дипломирах. Реших да прекарвам повече време в Москва, отколкото в България поради ред причини.

А как прекарваш времето си в Москва?

Отидох с ясната нагласа, че ме чака много учене. И се оказа точно така – освен специалните предмети и практиката, се изучават и общоообразователни предмети като философия и история на религията,музикална естетика, например. И, разбира се – само на руски. Затова първата година се наложи доста да залягам над учебниците. И понеже имам отлични оценки се надявам да получа „Червена диплома“, т.е. такава на пълен отличник. Москва е интернационален и космополитен  град, с хиляди най-различни заведения, обикновено препълнени, особено с чужденци. А самите московчани са по-сдържани, по-хладни, а когато чувстват някого близък, го канят вкъщи на гости. Така ние се събираме ту при някой колега, ту при някой преподавател. Както и аз каня непрекъснато гости. И съм адски щастлив, защото се запознах със страшно много талантливи хора. Защото цялостната идея на този творчески ВУЗ се заключава в една дума ЗАЕДНО. Така хората се запознават, опознават, обменят идея и започват колаборация. Това е и хубавото на общежитията, защото всички студенти са събрани на едно място и общуването помежду им е по-лесно. Освен това си помагат взаимно и се изграждат връзки и контакти за цял живот. Макар че аз лично живея на квартира, често посещавам общежитието на Академията, за да се видя с колеги, ходим заедно на събития и концерти. А всичко това създава истински приятелства за цял живот. Аз поне със сигурност създадох такива.

Имаш ли намерение изобщо да се връщаш в България, или ще останеш там, след като завършиш?

Единственото, което не ми харесва в Русия, това е климатът, а това, което ми липсва, е слънцето и топлото време. Разбира се, с времето човек свиква, но сега, когато съм тук и се сещам за зимата, направо настръхвам! Затова съм изправен пред дилема – там един творец може да се развива и не са ограничени възможностите му, може би политически – да, но не и творчески. И има едно ниво, кето в сръвнение с България, е доста високо.

Каква е разликата между българския и руския шоубизнес?

В руския шоубизнес има цензура, която обаче е нужна. В българския няма и виж какво се „пръкна“ – елементарни нецензурни текстове и поп фолк.Аз смятам,че изкуството все пак трябва да възпитава добър вкус и добродетели, а не на псевдо бит. Там се залага на таланта, но Русия е огромна, както и пазарът й, затова има и потребност от такова огромно разнообразие. най-интересното е, че като започнах д асе ровя в българската музикална историяа, тамошните певци, които сега са 50-70-годишни, продължават да творят по някакъв начин. но в България единици са хората, които се показват по телевизията и които работят за публиката си. ние не ги виждаме тук тези хора, защото са престанали да пеят,без да имам аз самиято обяснение за това.Публика се възпитава и мисля,че творецът и е длъжен за да не бъде забравен.В Русия-Едита Пиеха, например,  е на 80 години, продължава да пълни огромните руски концертни зали, включително и тази на Кремълската зала. Ние в България се оплакваме, но никой не работи. И разликата – основната, е, че у нас не си помагаме, не работим в екип. Всички се разделят на малки групички и компанийки и всеки „дърпат чергата“ към себе си. Някой съзал продуцентска компания, друг се опитва да се справи сам… Гилдията ни е страшно разпръсната, като живак! И никой не се свързва с другия, не се обединяваме. И според мен това до голяма степен се дължи на народопсихологията ни. и другото, което обединява руснаците, за разлика от нас – е техното силно патриотично чувство, голямото им национално самочувствие, каквото ние нямаме. А у нас родолюбието и чувството за национална принадлежност и гордост направо е изтрито! Руснакът милее за всичко руско. Например, след въвеждането на антируските санкции, те бойкотираха и рядко употребяват европейски продукти. И те не им липсват, защото Русия е огромна империя и има всичко, дори в излишък!

Кое от руската храна откри за себе си?

До преди пет години бях вегетарианец, а в Русия започнах да ям пуешко, каквото има в изобилие. По принцип се храня адски просто, не обичам „засукани“ манджи. Но например, се научих да правя много руски салати и супи, сред които известния боршч и уха (зеленчукова супа и рибена чорба – бел. ред.). Освен това харесвам рибите им – има огромно разнообразие от риби! А черен хайвер така и не заобичах, хапвам понякога червен, той повече ми харесва. Изобщо, Русия е страна с неограничени възможности и има абсолютно всичко . Като в Щатите, но за мен Русия е по-добрата алтернатива от тях. И може и да има мирис на комунизъм, но руснаците пазят историческата си памет и минало и това ги прави силни. Те имат празници, които ние не разбираме, защото всичко това е унищожено през годините у нас. И как тогава – при липса на база, да се гради нещо ново? Същото е валидно и за музиката. Има един глад в българската поп музика – липса на ярки образи, не на звезди, а на ярки артисти. И така превес взема една субкултура като попфолка, която обаче не подлежи на развитие, а се „преражда“ в поп музика.

 Имаш ли приятелка рускиня?

Да, имам, тя е далеч от всякакъв вид изкуство и от музиката, занимава се с бизнес, произвежда пелмени. А на руския пазар има стотици видове пелмени. Именно тя ме научи да правя и обичам руските пелмени. Класика в „жанра“ е те да се ядат с майонеза. И по принцип руснаците много я употребяват, добавят я на всичко.

Какви са впечатленията ти от Москва?

Москва е един уникално красив, много чист и поддържан град,миришещ на история – за разлика от нашата София. Там, например вали сняг, но той се почиства в мига, в който пада. през нощта направо грее! Толкова е светло и красиво! Бях на една 3-часов вечерен круиз по Москва-река със супер луксозен кораб – вечеряш на палубата и се наслаждаваш на великолепната гледка на нощна Москва… Тя остава в сърцето завинаги!

Успя ли да се видиш с Павел Усанов от „Любе“, преди да прекрачи отвъд?

Когато отидох да уча в Москва, все се канех да се обадя на Павката, за да се видим. И докато се натуткам, той загина нелепо и трагично, без да успеем да се срещем, за което ужасно съжалявам! От новините научих, че е загинал. Но „Любе“ е една от най-обичаните и канените навсякъде руски групи, именно заради историческата памет, която почита чрез песните си. Затова, колкото и да ни е смешно отстрани, но техните стари артисти са носители на тяхното национално самочувствие и възпитават поколенията в патриотизъм.

Ани Романова