Георги Неделчев: BG Music Festival vol. 2 – моите фаворити
Written by admin on 09/06/2018
Георги Неделчев: BG Music Festival vol. 2 – моите фаворити
Конкурсната вечер приключи, журитата гласуваха, включително и моя милост в комисията на журналистите. Каквито и да са резултатите утре вечер, едно е сигурно – тази година всичко е едно ниво нагоре – и като песни, и като изпълнения. От 22-те парчета ми харесаха поне една дузина, но тук ще споделя само най-впечатляващите от тях – с уговорката, че когато гледаш и слушаш нещо на живо, усещаш много повече заряд, отколкото ако просто си пуснеш едно клипче от YouTube. И така, моите фаворити от BG Music Festival 2018:
- VICK – Not Alone
Зад това име всъщност се крие проектът на Виктория Динкова от „Гласът на България“, която за малко да спечели на финала миналата неделя по bTV, но кой знае защо, не успя. И като песен, и като изпълнение Not Alone се открояваше с една класа над всички останали. Самата Виктория притежава изключителен заряд и излъчване на живо. Може би не е най-типичната „конкурсна“ изпълнителка и не показва кой знае каква заинтересованост от реакциите на публиката, но преживява всяка дума и нота.
2.TraYan – На дивана
Без съмнение най-модерно звучащото парче измежду всички в тазгодишния конкурс. Български трап, само че от (почти) световно ниво. Хубава мелодия и аранжимент, приличен текст и чудесно сценично изпълнение. Независимо от крайното класиране – радващо е, че на този фестивал и въобще на тукашната сцена се предлага и такава музика.
Силно и вдъхновено изпълнение от новата група на Славин Славчев. На фестивала беше с много по-силен заряд от това, което виждате тук. За съжаление, по трибуните на Летния театър в Сандански нямаше много почитатели на този тип музика и високата класа на парчето и представянето му останаха сякаш недооценени.
4. Innerglow – Rising Sun
Тези пичове ме изумиха, направиха страхотно изпълнение, което според мен дори засенчи това на Славин Славчев и групата му. Интересно хрумване беше това по време на песента музикантите да си сменят местата – всеки от тях беше и на китарата, и на клавишните, и на барабаните, и зад микрофона. Освен това парчето звучи значително по-модерно от това на Julian’s Laughter.
5. Diass & Diva Vocal – Cageless Bird
Хипнотично парче и изпълнение, дело на диджей, който е признат повече извън България, отколкото у нас. Същото впрочем важи и за певицата. За съжаление това беше също една от песните, които останаха недооценени в Летния театър и като цяло нямат „фестивален чар“. Cageless Bird за мен е едно от малкото парчета в конкурсната програма, които можеш да слушаш няколко пъти последователно, без да ти омръзнат.
6. Moisey – Много ми допада
Наред с тази на TraYan, това е другата най-модерно звучаща песен тази година. С всяко следващо прослушване ми харесва все повече. Хубава мелодия, хубав текст и почти виртуозно изпълнение на Мойсей. Има обаче доста какво да се желае от сценичното му присъствие, стайлинг и презентация – една толкова хубава музика заслужава повече старание в това отношение.
7. Diona – Жестока
Guilty pleasure №1. Диона е певица, която досега съм подценявал, гледайки видеоклиповете й. Може би защото твърде много ми напомня на други изпълнителки и някак си не долавям нейната индивидуалност в тях. Но на живо се оказа, че мацката има страхотно излъчване и сценично присъствие. Във фестивалната вечер показа много по-силен заряд от това, което виждате тук. Парчето като цяло не е върхът на сладоледа – бих казал, че е сбор от жанрови клишета. Но тази певица определено има потенциал и бъдеще – особено ако се сдобие с по-оригинални песни и намери своя собствен стил в представянето им. А се усеща, че притежава такъв и че няма нужда да имитира когото и да било.
https://www.youtube.com/watch?v=uj6bIlx1hKE
8. Ice & Martinna ft. Nas – Déja vu
Guilty pleasure №2. Да, наистина звучи като всички досегашни песни на Ice Cream, взети заедно. Но няма значение – песента е моментален шлагер, който ти се иска да слушаш в колата отново и отново и даже да се опитваш да го пееш.
9. Steven Achikor – Да обичам
…
Освен тези 9 открояващи се песни, ми харесаха поне още няколко. Имаше и по-посредствени композиции, които обаче, по ирония на съдбата, бяха изпълнени с емоция и вдъхновение. И обратно – чухме 2-3 нелоши като музика парчета, но с неубедителна интерпретация.
Но като цяло – един фестивал с прекрасна атмосфера и смайващо добра организация, който наистина дава зелена светлина на българската поп-музика. Браво на BG Music Channel и всички организатори, и догодина дано да ме поканят пак да журирам.
Continue reading
BG MUSIC RADIO Очаквайте скоро 
