Innerglow: Харесвам този край, но най ми харесва домашното вино

Innerglow: Харесвам този край, но най ми харесва домашното вино

Електророк групата INNERGLOW е сред финалистите в категория “РОК” на втория BG MUSIC FESTIVAL, който ще се проведе на 8 и 9 юни в Сандански, включва: Тодор Ковачев – вокали и кийборд, Иван Даскалов – бас, Матей Христосков – ударни и Петър Желев – китара. Четиримата млади музиканти създават собствени песни с различно и модерно звучене, а за краткото си съществуване привличат все повече вниманието на ценителите на качествената българска музика. Бандата вече има зад гърба си участия във фестивалите „София диша” и пловдивския „Капана Фест”, стъпиха на една сцена с “Jeremy?” и „Остава“, направиха множество клубни участия в София, Варна и Бургас. Групата е част от лейбъла Homeovoxmusic.

Ето какво разказаха рокаджиите пред VOX64.COM.

Какво ви накара да започнете да се занимавате с музика?

Тодор: Музиката отдавна е основна част от живота на нас четиримата от Innerglow, а за да я открием и тя да ни открие нас, основна роля са изиграли семействата. От малки сме се увлекли по любими групи и музиканти, искали сме малко или много да им подражаваме – докато не сме стигнали до етапа, в който вече целим да направим нещо наше и да не приличаме на никой друг.

2.Какви са ви целите за развитие?
Иван: На първо място се стремим да правим все по-добри песни, които на нас самите да ни допадат много и да нямаме търпение да представим на живо пред публика. Целта ни е да правим страхотна музика, която хората да усещат и в която да намират себе си.

Какво за теб значи “зелена светлина”?
Иван: Подкрепата, която BG Music Festival oказва на българските изпълнители е много важна – по този начин музиката ни може да достигне до повече хора. От друга страна, успехът, който този фестивал постига дава добър пример за това, че има достатъчно голям интерес към българската музика и си струва да се създават все повече подобни инициативи.

Разкажи ни най-щурото преживяване от детството…

Петър: Най щурото ми преживяване от детството е свързано отново с музика по един или друг начин. Като малък бях непредсказуемо дете и веднъж наводних къщата на село докато гледах видеокасета на Ози Озбърн. После ядох бой от баба ми, но сега съм сигурен, че всичко е било с причина.

Как си представяш фестивала в Сандански?
Тодор: Представям си едно мащабно събиране на хора, отворени да слушат българска музика и да открият нови изпълнители и хубави песни. Ще има какво да се чуе!

Бил ли си до сега в гр. Сандански, ако не си какво си чувал за града?
Тодор: Бил съм неведнъж в града по различни поводи и го свързвам с ред хубави неща: ученически лагери, екскурзии, преходи из красиви местности наоколо, и не на последно място: с неустоимо домашно вино.

Препечетано с любезното позволение на: