TraYan: Хората от този край са доста гостоприемни

TraYan: Хората от този край са доста гостоприемни

TraYan: Хората от този край са доста гостоприемни

TraYan – TraYan (Траян Костов) се занимава с музика още от дете. Влиза в Музикалното училище в София. През 2014-а е финалист в „Х Фактор“, след което започва самостоятелна кариера. Оттогава до сега се занимава основно с авторска музика, като работи с най-различни музиканти и не се ограничава в определен стил. До момента има четири песни и клипове към тях. През свободното си време обича да излиза с приятели и определено си пада по нощния живот. Няма приятелка, за сметка на това пък има куче.

Тази година TraYan е участник във втория BG MUSIC FESTIVAL с песента си „На дивана“, която ще се конкурира в категория „Хип-хоп/R&B“.

Ето как отговори той на въпросите на медийния патньор на фестивала – vox64.com:

Какво ви накара да започнете да се занимавате с музика?
Може би качването ми на сцена за 1-и път… Все още  помня  силното притеснение  но и невероятното усещане, че всички гледат мен . В последствие  всичко това се превърна в нещо като наркотик, който исках да усещам отново и отново.

Какви са ти целите за развитие?

Целите ми за развитие са, разбира се, да правя само авторска музика, както и  да работя с най-големите имена на българската сценa. Мисля, че само по такъв начин човек би се развил максимално .

Какво за теб значи “зелена светлина”?

Предполагам,  означава даването на шанс на млади изпълнители да се изявят и да бъдат отразени от медии и телевизии, което напълно подкрепям, защото знаем как стоят нещата в момента. Дават се точно 10 бг изпълнители по музикалните програми  и точка.  А има стотици талантливи българи.

Разкажи ни най-щурото преживяване от детството…

Охх, много са! Но се сещам за една конкретна история . Понеже майка ми работеше в Турция за 2-3 години, едно лято  отидох при нея.  Малко след това се запознах със семейство турци. Един ден решихме да играем на война с  пръчки и разни щуротиии…  Целихме се , играхме си , всичко беше наред, докато не изскочи едно момче с колело. И аз – каква щуротия да направя –  взех една пръчка и точно като минаваше пред мен, я пъхнах  между спиците… От там целият квартал  вдигна врява, момчето беше цялото в рани, а аз избягах за 1 ден от вкъщи. Тогава бях на 5-6-годишна възраст. И даже си спомням, че ядох портокали от някакъв двор (демек откраднати от мен )… Хахахах,  не знам колко е щура историята, но все още се сещам и се смея.

Как си представяш фестивала в Сандански?

Много млади талантливи хора на едно място… Може да означава само едно – парти, пеене и пиене до зори, че и по х3! Разбира се, идва и сериозната част самият  фестивал. Представям си го добре организиран само с положителни емоции, членовете на  журито да са обективни и най-вече да се забавляваме.

Бил ли си до сега в гр. Сандански, ако не си какво си чувал за града?

Бил съм във Петрич,  което е близо до Сандански, ако не се лъжа. Иначе зная за града, че се организира Пирин фолк ежегодно, даже имам колеги познати които участват доста пъти  в него.  Но мога да кажа , че хората от този край са наистина доста  гостоприемни, което говори само хубави неща за града.

Препечатано с любезното позволение на VOX64.COM